След повече от век под владичеството на Франция, алжирците се борят през по-голямата част от 50-те години на 20 век, за да постигнат независимостта си от 1962г. Основната политическа партия в Алжир, Националната Освободителна Армия (FLN), е доминираща в политическия живот на страната до днес. Много aлжирци от следващото поколение обаче са недоволни и се обявяват против доминиращата роля на партията в алжирската политика. Изненадващият успех на Ислямски Фронт за Спасение (FIS), на първия тур на гласуването през Декември 1991г., принуждава алжирската армия да се намеси и да отложи втория тур на изборите, за да попречи на това, от което се страхува светският елит,  а именно – ръководено от екстремисти правителство. Армията предприема решителни мерки срещу FIS, което принуждава негови привърженици да започнат да извършват нападения срещу правителствени цели. По-късно правителството разрешава участието в избори на про-правителствени партии и партии, основани на умерено религиозна основа, но не усмирява активистите, които прогресивно разширяват свързаната си с нападения дейност. Борбата ескалира във въоръжен конфликт, при който се водят интензивни сражения между 1992-98г. и който взема над 100 000 жертви – много от тях при безразборните кланета на селяни, дело на екстремисти. Към края на 1990г. правителството взема надмощие и през Януари 2000г., военното крило на FIS – Ислямска Армия на Спасението е разформировано. Малък брой въоръжени активисти обаче продължават конфликта с правителствените сили, устройвайки им засади, както и случайни нападения над села. През 1999г. армията поставя на президентския пост Абделазиз Бутефлика чрез манипулирани избори и неутралност спрямо голямата му победа, когато бива преизбиран през 2004 г. Дългогодишните проблеми, като високото ниво на безработица в Алжир, недостигът на жилища, ненадеждните електрически и водни източници, правителствената неефективност и корупция, както и продължаващата дейност на екстремистите, продължават да стоят пред Боутефлика и през втория му мандат. През 2006г.  Салафистката група за за проповед и джихад (GSPC) се слива с ал-Кайда, за да формира ал-Кайда в Ислямския Магреб, която от тогава извършва серия от продължаващи и до днес отвличания и бомбени нападения, включващи показни самоубийствени атентати с много жертви, насочени срещу Алжирското правителство и западните интереси. Алжир, също така трябва да диверсифицира своята икономика, базирана на петрола и осигуряваща огромни финансови резерви, които обаче не се използват за разрешаване на многото социални и инфраструктурни проблеми на страната.